Обесиха се рибите
в сините мрежи на очите й
в провисналата дрипа на роклята й…
закачиха миди
в ушните й миди
пробиха ги

Увесиха се водораслите
подхлъзнаха се от гърдите й
протегнаха езици към пъпа
синкаво-черни се сплетоха
и се целунаха
между бедрата й –
опърпани,
раздърпани
но още жадни
за еротика

Вкопчила зъби в устната на пясъка
вълната неуморно потръпва,
поглъща го с поглед
под гаснещия поглед на луната
изпива го с поглед, изпива го с поглед
ще се галят дълго така
без ръце, без тела, без докосване
без чувства и без чувственост

Звездите пулсират, неонови
вълните възстават, разбунени
обладават я – Земята,
тя, недостижимата
пръскат лепкава зелена пяна
свършват тъжни и настръхнали
в неокосения Венерин хълм
между краката й –
импотентни,
безсилни
да я направят
щастлива