Неоново

разпадам се

на ДНК спирали

в раздрънканите пръстени

на танца си

Прегръщане

Сатурн танцувал полка със Венера

а после я зарязал с шест звезди

засукани в кълбото на червата й

да точи лиги от безплодната си гръд

по млечнопътния асфалт отвъд прозорците

Оглозгват ме

несресаните погледи

озъбени във дискотечния хамбар

а в ъгъла порастнаха треви

в устите на разбунени тийнейджъри

Настръхнал мърляв игленик – ръцете ми

в отвъд капилиарното усещане

лъщят безброй планети сред звездите ни

под купола на ослепелия таван

Паянтово поклащам обеците си

синдром на Даун и Паркинсон

застигат неизбежно всяка чаша

обречена на доживотно неизпиване

И ято от хвърчащи таралежи

изстреляни от жадни орбити

под кехлибарения смях на роклята ми

капят

капят

капят

очите ми, кажи, ще избодеш ли с клечица

ще изгребеш ли със чугунена лъжица

та да те видя в ритъма на ча ча ча

ча ча ча чакай

Слънчогледово

окапаха от чакане очите ми

наведох ги червено ечемичени

да посадят във пода семето на дните ми

Проскубан поглед

люспи на русалки

със дъх на водка и на морска сол

до сладострастие стърчат косите им

и мамят те да ги пострижеш

Ах, Посейдон, негоднико, оставил си ги пак

да се измъкнат след дванайсет във неделя

Фрагменти

другото е просто проза

протеза от озъбени въпроси

И няма няма време в кръговрата ми

във пясъчното ми часовниче

подрънкват само кости

Сатурн не ме оставяй, моля те

да пускам корени във ъгъла самичка

да пускам бримки от чорапите

да беся паяците с тях

Кажи, кажи, ако ти обещая

да ти наточа време от гърдите си

да бдя докрай над лунния ти страх

ще ми направиш ли поне една звезда?