Когато камъкът

Няма устни; има само метафори
има го само онова статично поклащане
на тъжно-кривия му профил; само онази съвършена
несферична назъбеност
и липса на звуци, от която понякога почти те заболява
ухото
и тежестта
която сякаш съществува
единствено за да се подиграе
с гравитацията
само онзи вековен мъх по дупчиците
кухият варовик, оронил зъбчетата
няма устни, има само отсъствие
на времепространство, семена и лъжи
когато камъкът се смее

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *