ако ме попиташ

къде избяга времето ни

ще ти кажа

в очите на дъщеря ми

в сметки за плащане

в сметки за разчистване

в непосилни за носене карми

в отлагане за утре на днешното вчера

в отлагане за вчера на утрешната болка

сега стоя на ръба на света

и вече не плача защото не мога

напускам хора пускам корени

захвърлям по вятъра спомени

наблюдавам ги как се смаляват до точки

отлитнали в небето хвърчила