Какво ли е да се отдаваш
без да те е страх от сблъсъка
най-крехката струна
най-нежното падение
най-тихите сълзи
прокапали след есента ни
да забравиш
като куче да легнеш
да оголиш корема си
да дочакаш ръката
която ще те прониже разпори удари
или погали така че от тялото ти
да почнат да никнат цветя