безнадеждно

знаеш ли какво е

да не чакаш повече

сто години да мълчиш

и да проспиш живота си

а когато най-накрая се събудиш

да си брадясал остарял и сам

да си се променил дотолкова

че и огледалото пред теб

да се уплаши

ала небето над главата ти

до безнадеждност да е същото