На кой му пука 
че след всичките тези години 
ти все още си оставаш 
дъщеря на страха си 
че животът ти нямал смисъл 
че никой истински не бил те наобичал 
че не си знаела какво ще ядеш днес 
че не си знаела какво ще правиш утре 
че все още не си се била научила  
да признаваш грешките си 
да изговаряш любовите си 
да отвръщаш на ударите с цвете 
а не на цветята с удар 
че в гърдите ти лазели паяци 
че в сърцето ти лазели съмнения 
че в леглото ти вече нищо не лазело 

Сега ставай 
защото вече няма връщане назад 
защото носиш второ сърце отвъд сърцето си 
защото носиш втора душа отвъд душата си 
и ще я пазиш до свършека на дните си 
и от удари и от цветя и от паяци
 
Защото ти може да не знаеш 
но аз до болка знам коя си 
ако забравиш аз ще ти припомня : 

майка си 
на дъщеря си