Обвинявам...
за всеки път
когато си ме сринал 
на колене
за всеки път
когато твоята истина
не е била моя
за всеки път
когато съм се почувствала
недостойна
за светлината на очите ти

Обвинявам...
за всеки път
когато сърцето ми е било огън
когато кожата ми е била цвете
а ти си ме разбил
на пепел

Сега върви си
да покоряваш други вселени
с всичките си бомби, с всички клади, с всичките ужаси
върви си с кръвожадната си омраза
със стоманените си очи
да ме съсипеш за пореден път
изпращайки света ми в небитието

Аз, която никога не казвам нищо
подарявам ти я
тази сетна милост.
. . . 

Защото дори в края 
на най-страшния мрак
ще тържествува
само красотата