„Никога не забравяй името си. Защото онези, които забравят името си, не могат да се завърнат у дома…“

Миядзаки

И после тебе – нищо
прах…

…бенгалски огън
някаква трева
надиплила до кръв
спиралите си…

…трева която гали
като бръснач
и шепне като вик
в ушите ми
в която коленича

Навеждам се
ала не чувам
нито звук :

вече дори и тревата
е забравила
името ми