25 – ти национален поетичен конкурс „Любовта…„ Враца, февруари 2025г. Поощрителна награда

Понякога ми се иска да повярвам
че някаква красота ще проблесне
ще текне през вените
на онзи винаги-оцъклен-град
и пак ще вървим
в неоновия прахоляк
на улиците му

И пак ще се блъснем
един в друг
и пак ще се скрием
от лантерните на другите
а нощните лампи ще се отдръпват
за да ни сторят път
стреснати от огъня ни
огънати от страх
най-безпощадния страх :
да не разрушат неразрушимото
онова най-плахото най-нежното
най-клетото
а над главите ни пак ще кръжат птици
наместо самолети

Понякога ми се иска да повярвам
че някаква красота ще блесне в дните ми
че ще се сблъскаме поне веднъж
косата ми ще бъде листопад
ръцете ти ще бъдат метеори
поне веднъж ще се сблъскаме
преди да се разминем

още веднъж
без да
проговорим