Страшен разказ в две изречения – Първа награда през февруари 2025г.

Тридесет и пет години по-късно още си спомням онзи ужасяващ звук на чупеща се кост, провокиран от ритмичното блъскане на собствената ми глава в онова, което първоначално помислих за стена, но което впоследствие се оказа прозореца на линейката. Докато сирените виеха в нощта, отнасяйки тялото ми на четиригодишно дете нанякъде с надеждата да го спасят, някакъв друг, непонятен за живите, вълчи вой извираше от устата ми, задушена от пяна и кръв от прехапания ми език – вой, който слушах захласната, сгушена в себе си, осъзнавайки, че демонът, който нахлу през епилептично разчекнатата ми уста в онази далечна нощ, щеше да остане затворен вътре в мен до свършека на дните ми.