„Авторски тефтери: Парфюм високи токчета и червило по ревера“ е сборник с текстове на любовно-еротична тематика в поезия и проза, публикуван от Издателство Ини Ино през април 2025г.

Мастилено

нощта се стича

по прозорците,

целувай ме

дорде прозорците

не лумнат като пещ…

Гледам те и чакам.

Какво очаквам ли…  Да стана на прах в ръцете ти. Да вия, докато ме докосваш. Да се разпадам, докато ме търсиш с очи, да чувствам как ме съблича, как ме изпива, как ме изяжда погледа ти.

Нощта се стича по прозорците. А някъде там, зад прозорците, стоим аз и ти. Аз в единия край на канапето, ти в другия. Горещо е. Вдишвам и издишвам  аромата на парфюма ти. Горещо е като в пещ, а още никога не сме се докосвали.

Какво очаквам да ми кажеш ли… Абсолютно нищо. Не ми се отдава особено говоренето, не ми се отдава особено и отдаването. С всеки друг преди и след. Не и с теб.

Горещо е. Аз в единия край на канапето, ти в другия. Аз в единия край на вселената, ти в другия.

И ти ме гледаш. С разширени от светлината на свещта зеници. В едната ти ръка догаря цигарата, която няма да допушиш. В другата чашата с уиски, която няма да допиеш. Мълчиш. Чета в очите ти и не ми е нужно нищо повече. Знам, че ще ме любиш и това ми е достатъчно.

И както никога не ме е страх. Гориш ме с огън, който не познавам. Гориш ме от зората на времето и ще ме гориш до свършека на света.

Аз ли да се приближа или ти ще дойдеш.

Едва дишаш. По гласа ти усещам, че ти е трудно да дишаш. Не ме е страх. Ала и аз се задушавам.

Цигарата ти вече е пепел, чашата неусетно се изплъзва от пръстите ти и се търкулва по пода, а аз цялата съм стон, цялата съм очакване, цялата съм се превърнала в едното оголено като нерв потръпващо желание.

Взимаш ме в ръцете си и аз както никога преди не се опитвам да избягам, устните ти галят моите, никога преди не си ме целувал, никога преди не си ме докосвал, а те усещам с всяка фибра на тялото си, сякаш цял живот сме се сливали така.

Не ме събличаш. Още не. Роклята ми все още е цяла. А искам да я свалиш. Да я разпориш, да я разнищиш, да ме оставиш да те чакам гола, трепереща, само по токчета. Едната ти ръка стисва нежно косата ми, притегля главата ми назад, оголвайки белотата на гърлото ми. Другата се плъзга бавно по устните, после по гърдите, по корема, между краката ми. Галиш ме за първи път, а сякаш си го правил цял живот.

След огъня ми приижда водата. Мокра съм под дантелите си. Толкова мокра, че ако се плъзнеш в мен, ще те удавя в океана си.

Усмихвам се.

Ако пропадаш, дръж се за косата ми.

Обожавам косата ти.

Чувам как шепнеш в настръхналото ми ухо, а дългите спирали на косата ми се стичат като водопад между пръстите ти. Не. Ми. Достига. Въздух. Докато езикът ти се плъзга по корема ми, възпламенява бедрата ми, изгаря ме, още само миг и чувствам как ще се взривя. Стискам очи, за да не разваля магията. Привижда ми се как крещя, приклещила главата ти между краката ми.

Оставаш ме без дъх, без дъх. Водата е изтекла. Ето че сега и на двама ни не ни достига въздух за дишане.

Не още. Още не.

Спираш. Ако ме оставиш така и след сто живота няма да ти го простя.

Почакай. Не само ти можеш да ме подлудяваш.

Страх ли те е.

Ако те е страх, не идвай. Ако се страхуваш, значи още не ни е дошло времето.

Ако те е страх, дръж се за косата ми.

Дрехите ти са окови, които ще прехапя с устните си. Имаш вкус на сол по кожата си. Имаш вкус на уиски по устата си.

Страх ме е да не усетя, че те е страх. Да не отлети мигът, да не се отложи, да не се пречупи сливането ни.

Искам само да те усетя в устата си. Говори ми. Кажи ми как да те подлудя.

Ако пропадаш, дръж се за косата ми.

Сега ела в мен. Чакала съм те толкова дълго, че вече нищо не може да озапти желанието ми.

Отмятам глава назад, когато се плъзгаш в мен, врязваш се в тялото ми, а викът ми прорязва тишината на нощта. Не съм цяла, когато не те чувствам в мен.

Бавно. Вземи. Ме. Бавно. Така както никой друг преди.

Запалил си клада между бедрата ми и нищо не може да ме погаси. Като вълна, прииждаща към пясъка. Така те усещам, когато се блъскаш в мен. Отново и отново. Дъхът ми постепенно се превръща в стон, а стонът в писък. Вкопчвам се в гърба ти, във врата ти, в тила ти и на свой ред пропадам в бездната. Вдигни ме. По-нагоре, още по-нагоре, още, още. Още.

А после взрив. В главата ми, в устата ми, по кожата, между бедрата ми. Не съм тук и не съм аз. Не знам какво съм. Превръщаш ме в супернова. Създаваш ми вселена. Едно сме сега и завинаги. Аз сме : ти си аз и аз съм ти.

Стоновете ти са цигулки за ушите ми.

Стоновете ми са цигулки за ушите ти.

Началото на края ми е. След въздуха идва ред на земята. Били сме двама, после за кратко един, а сега му е времето всеки от нас да се върне обратно в себе си.

Разпадаме се един върху друг на пода, разпадаме се на съставните си части, разпадаме се прегърнати, а над главите ни таванът се върти, върти, върти. И най-накрая всички елементи са на мястото си.

Усмихваш се, без сам да знаеш защо. Имаш белези от нокти по гърба си. Имаш белези, защото си танцувал със стихиите.

Палиш цигара. Няма нищо по-щастливо от мъж, който умее да задоволява.

Няма нищо по-красиво от това : да любиш жена, която си очаквал цял живот.