…This is the way the world ends. Not with a bang but a whimper…

T. S. Eliot, “The Hollow Men”

Пееш за непогаленото,

за неизреченото, за неизплаканото,

за недочаканото –

трън в гърдите, стрела в ребрата,

пепел в костите.

Ала лъсне ли болна луна, не заспивай,

лъхне ли цвят, не застивай

с вцепенението на прегърната

от ветровете птица.

Осъдиш ли се пак сама на себе си,

не забравяй – да мълчиш до гроб

с тъгата на рибите,

с коварството на змиите,

с гнева на земята.

Ала лъхне ли цвят, не заспивай,

мине ли звяр, не погалвай.

Йерихон е навсякъде, когато си от никъде :

с плач ще се свърши светът.

Jericho Is Everywhere

This is the way the world ends. Not with a bang but a whimper.

T.S. Eliot, “The Hollow Men”

You sing for the uncaressed,
for the unspoken, for the unshed,
for the unawaited —
a thorn in the chest, an arrow in the ribs,
ashes in the bones.

But when a sick moon starts to shine, do not fall asleep,
when a flower starts to breathe, do not freeze
with the paralysis of a bird
embraced by the winds.

If you chose to condemn you again to yourself,
do not forget — to keep silent until the grave
with the sorrow of fishes,
with the cunning of snakes,
with the anger of the earth.

But when a flower starts to breathe, do not fall asleep,
when a beast passes, do not caress.
Jericho is everywhere when you are from nowhere:
the world will end with a whimper.