Лао Дзъ ме научи

на най–висшия акт на отдаване :

да не причинявам на другия себе си.

И чуй : останала ми е

една последна приказка,

два-три прилепа във шкафовете,

два-три скелета в долапите,

един оголен в мрака нож,

по който да познаеш, че съм Аз.

Две-три неща за казване,

две-три меса за рязане

и нищо друго, нищо.

Пустини – бяла плът за късане,

пустини – бели страници,

сред които да крещя

без глас.

By the Knife, Perhaps, You Will Recognize Me

Lao Tzu taught me

the highest act of surrender:

not to cause my own self to the others.

And listen: I have

just one last tale left,

two or three bats in the cupboards,

two or three skeletons in the closets,

one bare knife lost in the night,

by which you will know that it is I.

Two or three things to say,

two or three meats to slay,

and nothing else, nothing.

Deserts — white flesh to tear,

deserts — white pages to fear,

among which without a voice

I will cry.