“Лия, мисля, че те обичам.”

Точно три години след първия си опит да разкрие чувствата си, Ева гледаше напрегнато как красивите, лазурносини очи на Лия се разширяват, а цветът им се променя от теменужено, през аквамарин, до тюркоазено. После смущението я завладя и накара лицето й да стане мораво, докато хапеше до кръв кораловите си устни.

Ева не знаеше как точно се надървяха пишките на момчетата, докато се пипаха, зяпайки порно списания, но беше убедена, че не само цялото й тяло, но и душата й се надървяше, само докато гледаше долната устна на Лия.

– Какво, по дяволите, очакваш да ти кажа, Ева? – попита Лия, вдигайки прелестните си рамене, облечени в тънка, розова рокличка. Едната презрамка се плъзна по гневно потрепналото й рамо и го остави голо и беззащитно, потреперващо като крило на птица. Ева протегна ръка и понечи да я вдигне, но Лия се отдръпна с писък.

– Не ме докосвай, ти си по-гнусна и от момчетата… Ти… Извратенячка такава…

Два часа по-късно майката на Ева пристигна в училището с такси. Изглеждаше уплашена, когато се приближи до дъщеря си, която, също толкова объркана, седеше пред кабинета на училищния психолог и чакаше присъдата си. 

– Какво си направила този път? – попита майка й като седна до нея, стисна я за раменете и силно я разтърси. В това нямаше нищо странно. От няколко години Ева се славеше с участието си в най-разнообразни ученически вандалски прояви. Където и да се появеше, там неизменно се пръкваше поне един счупен с топка прозорец, старателно издраскан с джобно ножче чин или подсмърчащ съученик с разбита вежда. Всички знаеха, че в междучасията тя ходи в Пушкома и „пафка” с десетокласниците от съседната гимназия. Знаеха още, че Ева често „движи” с банда люлински непрокопсаници, чиито бащи караха джипове, носеха черни очила и златни ланци върху бичите си вратове и можеха да те застрелят като куче, ако случайно нещо не им се харесаш. Разправяха, че отдавна била спала с всичките, че единият от бандата имал пистолет и че Ева излизала с него късно вечер в Борисовата, за да пият водка и да трепят птици.

Майка й я гледаше с почервенели от тревога очи. Ева я гледаше с разширени от учудване очи. В Борисовата с Камен най-често пиеха бира и играеха на карти. На нея никога не й беше минавало през ума да убива птици.

– Нищо не съм направила! – изскимтя тя, като с усилие успя да се измъкне от здраво сключените пръсти на майка си и се отдалечи на почтително разстояние от нея, автоматично заемайки отбранителна позиция.

В този миг вратата на кабинета се отвори, върху мръсния мозайков под се очерта неправилен правоъгълник, после правоъгълникът се разшири, превръщайки се в петно от слънчева светлина, а старата мома Геновева Пъдарева се появи на прага и покани майка й да влезе вътре. Ева остана да чака навън.

Четвърт час по-късно майка й излезе от кабинета с каменно изражение, сграбчи дъщеря си за ръката и я повлече по дългия училищен коридор, без да каже и дума. Двете излязоха от училището ръка за ръка, майка и дъщеря, едната с поруменяло от болка и неразбиране лице, а другата – с лице, непроницаемо като на древногръцка статуя и бузи, покрити с огромни тъмночервени петна.

– Нищо лошо не съм направила, майко… – заговори Ева, а ръката й трепереше в тази на майка й. Внезапно я обхвана страх.

Майка й с нищо не показа, че я беше чула. Само вдигна ръка, за да спре минаващото в този миг по улицата такси. Устните й се разтвориха, сякаш възнамеряваше да каже нещо, затвориха се, после отново се разтвориха. Ева стоеше безмълвна и уплашено гледаше как устата на майка й се отваря бавно и ритмично като устата на изхвърлена на сушата риба.

– Какво си казала днес на Лия? – думите бяха произнесени така стихо, че тя едва ги чу. Гласът й обаче беше толкова остър, че Ева се почувства като че ли ги беше изкрещяла с всичка сила в лицето й.

В този миг Ева разбра.

Тя вдигна рамене, не знаейки как да отговори.  Прищя й се да извади пакета цигари от раницата си и да запали, но не посмя. Майка й не знаеше, че пуши, или поне удивително добре се преструваше, че не знае. Ръката на Ева нервно подръпваше крайчеца на палтото. Усещаше изпитателния поглед на майчините й очи да се впива в лицето й като игличката на старите шевни машини. Лицето й беше станало бяло като платно.

– Казах й, че я обичам, мамо.

Иглата се заби отново. Този път още по-силно.

Таксито спря на няколко метра от тях. Майка й се обърна, вгледа се с безизразни очи в лицето й, сякаш се питаше дали дъщеря й казва истината. Ръката й се вдигна рязко, машинално, замахна, сякаш щеше да се стовари с все сила върху бузата й. После застрашително издигналата се десница внезапно се смрази във въздуха. Майка й остана абсолютно неподвижна, смаяна от собствения си жест, като герой от видеофилм, към който някой току-що беше насочил дистанционното, натискайки копчето за пауза. Привлечено от господарския й жест, някакво такси се закова на няколко метра от тях.

– Ти… Глупава хлапачка такава… – тихо процеди тя през здраво стиснатите си зъби – Ти и представа си нямаш какво означава думичката любов…

С тези думи майката пусна ръката на дъщеря си, затича се напред, олюлявайки се като цирков артист върху обувките си на високи токчета, отвори със замах вратата на таксито и яростно я затръшна след себе си. В продължение на няколко мига колата стоеше на същото място с изключен двигател, сякаш майка й беше казала на шофьора да почака докато дъщеря й реши дали да се качи.

Ева обаче направи няколко несигурни стъпки назад, след което тръсна глава, стисна упорито зъби и закрачи бързо по тротоара в противоположната посока, като периодично вдигаше ръка, за да избърше мокрите си бузи в ръкава на палтото. Зад нея моторът на колата изрева като разярено животно, ала тя не се обърна. Извади от кутията в джоба си цигара и я запали.