Един ден, докато играеше с момчетата от квартала, се случи нещо, което щеше да промени живота на Ева завинаги. Играеха заедно на топчета, когато Иво изведнъж стана и каза, че му се ходело по нужда. Той се обърна с гръб към останалите, разкопча ципа на панталоните си и най-спокойно се изпика върху стената на трансформатора и по ствола на сливовото дърво – същото дърво, по което се катереха през лятото, за да събират плодовете му в пазвите си, а после се надпреварваха кой ще изяде най-много сливи и се забавляваха да се целят с костилките.

– Хе-хе, видяхте ли какво направих, а? – гордо им посочи той – Препиках почти цялото дърво! Някой друг може ли така, а?

Петър първи остави топчетата да се търкулнат от ръката му, след което стана със смях и решително разкопча копчетата на панталона си. Мони също не чака дълго преди да го последва. Тримата се гледаха съучастнически. После погледите им се насочиха към Ева, която тутакси почувства как лицето й пламва.

– Няма ли да пробваш и ти? – попита я Иво, като я гледаше подигравателно.

– Остави я – махна с ръка Петър – Тя е просто момиче. Тя не може.

Нещо в тона му страшно ядоса Ева.

– Защо пък да не мога? – сопна се тя, разкопчавайки решително ципа на собствените си джинси – Какво, мислите си, че сте голяма работа, само защото можете да се изпикаете прави? Обаче знаете ли какво ще ви кажа? И баба ми знае да пикае права!

С тези думи тя се извърна с гръб към тях, свали долните си гащи, постави важно-важно ръце в долната част на корема си, така както беше виждала да го правят момчетата, издаде таза си колкото можеше по-напред и започна да пишка.

Приятна топлина се спусна по бедрата, между краката, а след това по коленете, прасците, глезените й. Джинсите, чорапогащника, обувките й – всичко се намокри за по-малко от миг. Ева изтръпна, питайки се какво ще каже майка й като я види така – напикана като бебе, мокра, мръсна и вмирисана. Спомни си изведнъж колко много майка й държеше на чистотата. Спомни си, че това бяха най-хубавите й джинси и едва се сдържа да не се разплаче.   

Вместо това стисна зъби, вдигна ципа и спусна пуловера си върху джинсите с надеждата, че така ще успее да прикрие поне частично причината за неудобството си. След това се обърна към другите, изгледа ги предизвикателно един след друг, все едно искаше да им каже: „И какво? Още ли си мислите, че не мога?”. После се наведе, събра внимателно топчетата, които беше спечелила досега, натъпка ги в джобовете на якето си и достолепно се отдалечи от седящите на земята момчета. За нищо на света нямаше да им  позволи да я видят, че плаче.

Момчетата не се опитаха да я спрат. Някой сви рамене, друг се изплю встрани, трети изсумтя. После играта продължи, топчетата зазвънтяха, очите заблестяха от вълнение и тримата напълно забравиха за случилото се.

Ева обаче не успя да забрави.

В този ден тя се прибра вкъщи, затвори се в банята и накисна вонящите и просмуканите с урина дрехи в един леген. Тогава още не знаеше как се пуска пералнята, затова просто поръси малко прах за пране, запретна ръкавите на пуловера си и се зае да търка джинсите, чорапогащника си, чорапите. Стоеше така пред мивката, само по пуловер, по голо дупе и с ръце, омазани до лактите в хлъзгавата, слизеста, сапунена вода, търкаше и плачеше, триеше тъканите бясно едни в други, сякаш искаше с търкане да отмие срама, да изтрие унижението си. В този ден Ева за първи път осъзна, че каквото и да прави, тя никога няма да се превърне в момче.

Когато приключи с прането, тя старателно изплакна и изцеди дрехите, простря ги на балкона и ги остави да съхнат. След това се върна в банята, свали пуловера си, хвърли го на земята, стъпи отгоре му и пусна душа. Горещата вода се плъзна приятно по голото й тяло, стисна го в огнените си пръсти, заклокочи в ушите, по гърдите и корема, между краката й. Тя се изми старателно, след което се загърна в хавлията, отиде в стаята си и пусна печката на шест. Печката загряваше бързо и за по-малко от десетина минути стаята се стопли, а Ева седна на леглото и се зае да сресва и подсушава косите си. Не можеше да спре да мисли за случилото се край трансформатора и старото сливово дърво.

„Не е честно, мислеше си тя. Просто не е честно…”

Тя се изправи и се приближи до огледалото. Спомни си как преди няколко месеца училищната психоложка я беше попитала дали намира Мая за красива. После мислите й я отнесоха към Лия, към нежните й розови устни, към топлия поглед на очите й, към очарователната й усмивка. За първи път й хрумна да се запита дали Лия мислеше, че тя, шантавата Ева с висналите пуловери, която се биеше с пръчки и се катереше по дърветата, смотаната Ева, с която никой не говореше, беше поне мъничко красива.

Тя разтвори хавлията и я остави да падне на пода. За миг остана така, замислена, вторачена в собствения си образ, в собственото си голо тяло. После сложи ръце под корема си, изви се в профил и продължи да се гледа в огледалото, като се преструваше, че пишка. Но не както обикновено го правеше, когато беше в тоалетната.

А така, както го правят момчетата.

Продължи да четеш – Глава четвърта : Като момичетата