Ta peau Qui a la couleur du lointain L’odeur du mystère Le goût de l’inconnu A fleur de peau Si beau, si beau Que l’on en pleure Défense d’y goûter Défense d’y toucher Ne serait-ce Qu’avec une fleur
Le chant de la Sirène
Ne parle pas Reste sur ton lointain rocher De sirène Me chanter des chansons Dont je ne pige Rien Ne pas connaître ton nom Ne pas percer ton univers N'est-ce pas cela La plus belle Des unions... ?
HOMO ERECTUS
Tu casses, Tu fracasses, Tu tabasses, Tabula rasa Partout où tu passes Tu bouges, Tu juges, Tu détruis Ton refuge Après tout, tout va bien: Après toi, c'est le déluge. Tu brûles, Tu bidules, Tu manipules Vas-y, t'as le droit Après toi, tout s'écroule Depuis deux mille ans... Tu sais quoi... TU ME SAOULES Car … Продължете да четете HOMO ERECTUS
Le serment du Gardien
I am not from the east, or west, not from land or sea... I am not from Adam, not from Eve, Not from heaven, and not from hell I have chased out duality, Lived the two worlds as one... Rumi Moi je ne suis pas De ce monde Avec ses schismes, ses guerres, ses anathèmes, … Продължете да четете Le serment du Gardien
L’invisible
Parfois elle s'enfuit Sans raison particulière Telle de la fumée au-dessus d'une bougie Telle une rose fanée dans un vase Aujourd'hui, elle est là Et demain elle n'y est plus Le matin il y a feu dans ses yeux Le soir il ne reste que des cendres... Parfois elle s'évapore Comme ça, sans rien dire … Продължете да четете L’invisible
Ta poésie
« …son corps c’est la planète entière » Saez Je t’ai écris de la poésie, je t’ai écrit Dans les ports, dans les gares, ici, là-bas, ailleurs Deux mille ans, deux cents ans, deux mille vies… Je te l’ai chanté mille fois De la poésie pour toi, Pour toi, ta putain de poésie Je t’ai … Продължете да четете Ta poésie
Като в приказките
Ще заговориши земята пак ще се тресенебето пак ще плачесветът ми пак ще серазпада ли разпадаЩе биде пак онази светлинакоято ослепявас която малката кибритопродавачканощем пали клечките сиЩе биде пак онази тишинав безгласния ми лист хартияи онова изтъркано клишещастиекоето винаги го имасамо в приказките
На голо
Какво ли е да се отдавашбез да те е страх от сблъсъканай-крехката струнанай-нежното падениенай-тихите сълзипрокапали след есента нида забравишкато куче да легнешда оголиш корема сида дочакаш ръкатакоято ще те прониже разпори удариили погали така че от тялото тида почнат да никнат цветя
Събуждане
безнадеждно знаеш ли какво е да не чакаш повече сто години да мълчиш и да проспиш живота си а когато най-накрая се събудиш да си брадясал остарял и сам да си се променил дотолкова че и огледалото пред теб да се уплаши ала небето над главата ти до безнадеждност да е същото
Цветето и звяра
цветето което обичаш не го заплашва опасност то и без това прекарва дните си под стъклен похлупак хубаво е да се гледаме така аз в твоето счупено огледало ти в моето и да не знаем къде свършва красавицата и къде започва звярът
tsvetelinamanova.com 