PERFECTO IMMOBILE[1]  “It is never too late to turn the tide”   Снощи отново сънувах същия отвратителен сън. Отново бях риба, затворена между шестте стени на гигантски стъклен аквариум. Атрофиралите алвеоли на несъществуващите ми дробове се издуваха мъчително в гърдите, докато отново и отново отварях и затварях нямата си уста, опитвайки да си поема въздух. … Продължете да четете PERFECTO IMMOBILE

                    ...Die Beine öffnen sich wie Scheren, Dann leuchtet heiß aus dem Versteck Die Flamme aus dem Schenkeleck[1]             Когато бях на четири, баба ми ме учеше как да ловя пеперуди. Най-напред търпеливо изчакваше насекомото да кацне върху китните цветчета на любимото й розово мушкато и да разпери красиво крилете си. Приближаваше се бавно и безшумно … Продължете да четете Молитва за смърт

DE CONTEMPTU MUNDI[1]    „Тази цивилизация се опира на фалшивите желания, които ТИ изпитваш. Тя ще загине” Фредерик Бегбеде, „9, 99 франка”   „...петдесет и пет годишен мъж се самоуби, блъскайки колата си в автобус... ...В седем часа сутринта той съобщил на съпругата си, че е решил да сложи край на живота си, след което … Продължете да четете DE CONTEMPTU MUNDI

“Oh, East is East, and West is West, аnd never the twain shall meet[1]”                                                                                   … Продължете да четете Срещу стената

  “Слънцето е жълтото броене наобратно, преди да избухне бомбата” Фредерик Бегбеде Краят на света ще настъпи неминуемо - като смъртта, живота, данъците, изчерпването на петрола и нещастните любови Апокалипсисът ще ни се случи но не през 2012-та (тъй щото се оказва, че по последни данни на CNRS France изчисленията на маите са нещо малко … Продължете да четете Апокалипсис в жълто

(пояснение: в Рим няма такава пиаца) Тя приклекна в пясъчника, облизвайки дълбокомислено мустаците си; и, докато следобедът ухаеше на слънце, лято и тъга, на тортелини, макарони, на пица Quatro fromaggi и облаци без дъжд (беше в края на август и наблизо щъркелите се целуваха за сбогом преди да отлетят на юг), се замисли за безсмисления … Продължете да четете Летен следобед на Пиаца дел Аморе

Двата куфара се спънаха, изкрещяха... ...И се разминаха... Там, където отиваш, климатът бил океански имало вятър и температурите през лятото рядко достигали повече от 30 градуса по Андерс Ван Целзий някъде там на ръба на света, където годишната плувиометрия не надвишавала 800 милиметра, знам, че ще бъдеш добре ... Казват, че транспортът функционирал безотказно жените … Продължете да четете Трансконтинентално стихотворение

Не си ми никакво стихотворение лъжа, обречена на папие-маше безлични драсканици по платното, разпнато на пода в стаята толкова бяло, че понякога ти иде просто да (се гръмнеш) плачеш плачеш плачеш но замълчи за да те нарисувам ще ми трябва (напалм и дупка в мозъка) да изгоря платното си до съвършенство до побеляване до абсолютно … Продължете да четете Никакво стихотворение

„Moonlight sonata is the Moon itself” Оглушах от чакане освирепях от дишане не се намери кой и как да ме разплаче до разпадане отдавна вече не съм ничия цигулка пианото мълчи с разбити зъби след зловещ побой и с изкорубена усмивка изстиват на перваза часовниците-мигове с неравномерен пулс с увяхнал дъх на роза от хербарий … Продължете да четете Лунната соната

Това тяло, посърнало като ограбена църква с изтръгнати очи и с безсрамно разкрачени пред погледа на изгрева прозорци където през детеродния канал на Времето бавно и неумолимо се проточва неизживяната надежда за докосване – като далечен спомен за жена с натежали от липов цвят рамене и с клепачи подпухнали от чакане   Тоя бордей от … Продължете да четете Тригонометрия на душата