Едно Приплъзвам се, вибрирайки, в някакъв бавен, нестихващ каданс. Смътно си спомням как започна всичко. С вакуум, който ме всмука към центъра на себе си. С песен, която ме залюля в прегръдките си и ми обеща, че светлината, от която произлизам, няма да ме изостави никога. Без да искам, разбирам абсолютно всичко. Дори не ми е нужно да задам … Продължете да четете Дневникът на Ембриона

Теорията на Общата относителност на Айнщайн предрича съществуването на времеви цикли или пътуване във времето – където едно събитие може да бъде едновременно и в миналото, и в бъдещото… Сънувам се така : вървя сама в тъмното по някакъв мост. В края на моста съзирам някаква болница. А пред болницата ме чакаш ти. И целия светиш… … Продължете да четете Изящния труп

Двете с Емма стоим на терасата и наблюдаваме Времето, което нетече. Времето също ни набюдава, свъсило чело, ближе лапите си, клатинеразбиращо глава, сгушено на мъничка, пухкава топка в краката ни. Емма е щастлива само когато хората произнасят името ѝ с двойно“м“, аз съм щастлива само когато двете с Емма сме заедно. Тя е на четири,аз … Продължете да четете А ние двете с Емма правим сапунени балончета

Думите се промушиха през предателската дупчица на ключалката, спряха се пред мен, отекнаха в ушите ми, но аз не ги чух. Или поне не помня да съм ги чувал. Помня само смисъла, който се заби в мозъка ми като трън, загърчи се като пиявица и остана там. Звукът, думите, всички те сякаш останаха от другата … Продължете да четете Човекът, който трябваше да умре

Тик-так. Тик-так. Wake me up before You go, go…Събуждане. Добре познатата мелодия на телефона. Мирис на кафе, препечени филийки с масло и конфитюр. Една бучка захар. Хайде две. Тик-так. Сините джинси. Не, черните. Дрехите – втора кожа – която ме предпазва от очите на света. Излизам на спирката. Студено е. Дъхът ми е сиво-бял като … Продължете да четете Събуждане

„Верният път е натам” От известно време осъзнавам, че притежавам свръхестествени способности – мога да разговарям с билбордове. Докато стоя на спирката, чакайки автобуса, затварям очи и задавам въпрос. Отварям очи, оставям погледа си да се рее, докато бъде привлечен от дума или изречение, разположени в непосредствена близост. И получавам отговор. Пролет е. Бадемовите дръвчета … Продължете да четете Розов монохром

*Текстът База 84 участва в инициативата „Спирка за разкази“ през 2019г. https://www.spirkazarazkazi.bg Най-вдъхновяващото място за писане в София е автобус 84, водещ до летището. Тук хората се тъпчат като сардини, дупчат си билетче, псуват перфоратора, който противно на всяка логика им е продупчил една дупка в повече... Автобусът е своеобразен микрокосмос, в който се тъпчем ние, … Продължете да четете База 84*

PERFECTO IMMOBILE[1]  “It is never too late to turn the tide”   Снощи отново сънувах същия отвратителен сън. Отново бях риба, затворена между шестте стени на гигантски стъклен аквариум. Атрофиралите алвеоли на несъществуващите ми дробове се издуваха мъчително в гърдите, докато отново и отново отварях и затварях нямата си уста, опитвайки да си поема въздух. … Продължете да четете PERFECTO IMMOBILE

                    ...Die Beine öffnen sich wie Scheren, Dann leuchtet heiß aus dem Versteck Die Flamme aus dem Schenkeleck[1]             Когато бях на четири, баба ми ме учеше как да ловя пеперуди. Най-напред търпеливо изчакваше насекомото да кацне върху китните цветчета на любимото й розово мушкато и да разпери красиво крилете си. Приближаваше се бавно и безшумно … Продължете да четете Молитва за смърт