Христина стоеше сама на същото място и в същата поза, в която се беше хранила на обяд. Същата, в която го беше правила предния ден. Както и по-предния. Както и всички предхождащи дни. Тя все така ровеше с безучастно изражение в чинията си с картофено пюре, видимо без да възнамерява да сложи и капка от … Продължете да четете Глава дванадесета : Полу момче, полу момиче

Настана време за вечеря и малко по малко, на групички или сами, учениците започнаха да излизат от стаите си, за да се насочат към залата, която служеше за столова. В стаята на Ева имаше още три непознати момичета (в началото на летните лагери най-често никой никого не познава), които побързаха да нахлузят външни дрехи и … Продължете да четете Глава единадесета : Константин

На другата сутрин Христина се събуди още преди изгрев слънце. Стана от леглото и се зае да приготвя багажа. Никога преди не беше ходила на летен лагер и си нямаше ни най-малка представа какво се предполага, е трябва да вземе със себе си. Не знаеше защо, но някак си й се искаше да отиде и … Продължете да четете Глава десета : Глад и страх

Хилде никога не беше одобрявала летните училищни лагери. Пусна я единствено защото самата Христина бе изявила желание да отиде. Пусна я само защото Христина никога нямаше желание за нищо. По това време момичето беше петнайсетгодишно. Постъпването в средното училище беше достатъчно травмиращо събитие за дете, което през целия си живот не бе общувало с повече … Продължете да четете Глава девета : Летен лагер

Хилде се беше родила в град Гера, разположен в източната част на провинция Тюрингия, Централна Германия. Майка й била счетоводител, а баща й адвокат. И двамата били много набожни и още от най-ранна възраст записали дъщеричката си в местното католическо училище и вечер преди да започнат да се хранят, тримата заедно рецитирали „Отче наш”. Хилде … Продължете да четете Глава осма : Страната в която вълните танцуват

Христина знаеше, че е осиновена и никога не беше съжалявала за това. Истинската й майка я беше изоставила в дом за сираци по причини, които й бяха неизвестни. Истинският й баща може би дори не знаеше за нейното съществуване. Втората й майка я беше изоставила, за да замине за Канада. Беше я зарязала, защото не … Продължете да четете Глава седма : Хилде

Христина научи какво е любов още когато беше на седем. Една вечер докато плачеше сама в леглото си, защото беше гладна и жадна, защото й беше студено до смърт и защото се беше напишкала, а нямаше кой да я погледне, измие и преоблече, вторият й баща, който спеше в другата стая, се събуди, дотътри се … Продължете да четете Глава шеста : Христина

“Лия, мисля, че те обичам.” Точно три години след първия си опит да разкрие чувствата си, Ева гледаше напрегнато как красивите, лазурносини очи на Лия се разширяват, а цветът им се променя от теменужено, през аквамарин, до тюркоазено. После смущението я завладя и накара лицето й да стане мораво, докато хапеше до кръв кораловите си … Продължете да четете Глава пета : Лия

Ева продължи да се упражнява с търпението на вол и с упорството на муле. Вечер след като се върнеше от училище, тя се затваряше в банята и заставаше над тоалетната чиния – права, с присвити колене и с леко разкрачени крака. Откри, че когато не носеше бельо, й беше сравнително по-лесно да пишка по този … Продължете да четете Глава четвърта : Като момичетата

Един ден, докато играеше с момчетата от квартала, се случи нещо, което щеше да промени живота на Ева завинаги. Играеха заедно на топчета, когато Иво изведнъж стана и каза, че му се ходело по нужда. Той се обърна с гръб към останалите, разкопча ципа на панталоните си и най-спокойно се изпика върху стената на трансформатора … Продължете да четете Глава трета : Като момчетата