Ева беше на десет, когато разбра, че не е като останалите момиченца от нейния клас. По онова време съученичките й се движеха по двойки, а в края на седмицата често разменяха една с друга куклите барби, закуските, панделките и фибичките си. Те преписваха една от друга домашните в междучасията, плезеха се, когато момчетата ги заговаряха … Продължете да четете Глава втора : Ева

Ева плати на шофьора, отвори вратата и слезе от таксито. Нарочно не помоли човека, който караше колата, да й помогне с багажа, а и той не си даде труд да й предложи услугите си – беше твърде зает да брои монетите от по десет, двадесет и петдесет стотинки, които беше изсипала в шепата му. Броячът … Продължете да четете Глава първа : Две писма

– Защо...? Когато Лилит отвори очи, светлината на слънцето вече си беше отишла. Или може би още не беше се появила. Беше или твърде късно, или твърде рано, трудно беше да се определи със сигурност. Първото нещо, което почувства, беше тежестта на Оковите. Второто – миризмата на кръвта. Вдигна очи нагоре и внезапно разбра. Адам … Продължете да четете Пролог