„Цветелина е родена с очи на художник. Гледа света като живописец. Цветовете му са шизофренично ярки и наситени. Въпреки непрекъснатото придърпване на черното. И заразяващо динамични (…). Притежава талант на карнавален режисьор. Свободно пресича всякакви житейски пластове и ражда мощни нови метафори. Те са сложни, неочаквани, трудни за следене. При първи досег дразнят и напрягат, възкресяват копнеж за мъдра петъралипиевска простота, но като събереш глава за културно слушане на каскадните еквилибристики, поетичната вълна те понася на високия си гребен и сърф удоволствието от шеметна скорост по ръба на поетична стихия е завладяващо…“
Кръстина Манолова
„Това не е поезия на оплакването, а на пределното. На човека, който вече е преминал отвъд момента на драматичния жест и се е озовал в онази особена вътрешна тишина, където болката престава да бъде събитие и започва да бъде среда (…) Тя не описва травмата, а мисли отвътре нейната граматика…“
Ива Спиридонова