Прощавам ти
угасналото ти небе
очите ти
пресъхнали 
от чакане
омачканите ризи
чашата в ръката ти
която стиснал си така 

че понякога 
ми се приисква 
да съм чаша

Прощавам ти
отровената ти душа
устата ти
смъртта която жадуваш
като любовница така

че понякога
ми се приисква
да съм смърт

Прощавам си
угасналото си небе
душата си
изтръпнала 
от чакане 
безсмислената си тъга
устата си
когато я отварям
за да ти кажа че

нищо 
вече
не е
същото