Да дойде пощадата
да развее знамената си
да ми припомни
че моето име не е Подчинение
и че пъпът ми е бил хвърлен на път

Да дойде удара
който ще събуди бурята ми
от унищожението на света
да създам най-красивите си цветя

Да дойде ножа
който ще посече тръните
които задушиха устата ми
когато виках за пощадата

и никой 
никога
не идваше