„…От Първия ангел огън беше хвърлен върху Земята,
дъжд от камъни и кръв,
и Земята беше изгорена…“

Тази нощ точно в 3ч05
огнена ракета 
раздра небето
на две
а прозорците 
дълго звънтяха
като мечове 
извадени
от ножниците си

Помня само как си казах
ако е свършекът на всичко
заклевам се
ще стана и ще бягам
като онези от филмите
които бягат под дъжда
като последните глупаци
за да се намерят

После в 3ч06
небето все така 
не се срутваше
спомних си
че нямам 
закъде 
да бързам
спомних си
че нямам накъде 
да бягам

И не валеше дъжд
от кръв
и звездите
не капеха
и нищо особено
не се случваше

Светът ми 
няма милостта
дори да се свърши