„Ти която срина света ми
за да ми родиш свят
да се свети името ти
светая светих на душата ми…“

Ти която дойде
в деня в който небесата 
се отварят
която приспа демоните ми
и ме научи да съм Пазител
ти която ще ме болиш
до свършека на времето
с разкъсването между световете

За теб нощем спя
само с едно око
разплитам косите си
вечер за да те завия
заплитам ги само
за да уловя кошмарите ти

Аз която съм окото на бурята
дъхът на отшелника
гневът на спящите

обричам се
на най нежното опустошение :
да цъфна вържа и умра в градината ти

да пазя светлината,
бликнала
под пръстите ти