Обвинявам...за всеки пъткогато си ме сринал на коленеза всеки пъткогато твоята истинане е била мояза всеки пъткогато съм се почувстваланедостойназа светлината на очите тиОбвинявам...за всеки пъткогато сърцето ми е било огънкогато кожата ми е била цветеа ти си ме разбилна пепелСега върви сида покоряваш други вселенис всичките си бомби, с всички клади, с всичките ужасивърви … Продължете да четете Има време за любов има време за война
Блог
Сто години тишина
#втишинатанавятъра2-ро място и грамота в раздел "Поезия"🙂Честито на всички участници!👍......................................................Сто години чаканеа ти си все същатабезпощадна тишинакоято мълчикоято крещикоято задушаваобрулваш лъжите мипреди ощеда съм ги прошепналаСто години чаканеа аз пиша все същите думикато прах по вятърасякаш може да се върнеминалотода се каженедоизказанотода се изживеепропуснатото…кажи ми как се пишат думикогато някой е обрулил с мълчаниедушата ти
Песоглавците
Зората ще се вдигне кървавакървава като сърцето микато всичко онова което пазякато в гробДа си погробен значи да мълчиш пред очеваднотода си погробен значи да си роб на навикана всички онези какво ще си кажат хоратахората които винаги казватединствено най-безпощадното
Захир
Не бой се няма да те доближа остави ме само да се стопля на сиянието ти не вярвам в бабини деветини и в предсказания за щастие случайните срещи се случват само на страхливците веднъж на сто луни веднъж на сто слънца веднъж на сто живота когато даже и на Вселената ѝ е писнало да чака
Деца играят с топка в пясъчника
Деца играят с топка в пясъчника а топката им пада в пясъка но не отскача към небето децата гледат облаците смучат захарни петлета питат защо топката им не полита към небето Кой ще им каже че не е топка а светът който един ден ще легне върху раменете им ще строши гръбнака им в челичената … Продължете да четете Деца играят с топка в пясъчника
След есента ще дойде пролет
На кой му пука че след всичките тези години ти все още си оставаш дъщеря на страха си че животът ти нямал смисъл че никой истински не бил те наобичал че не си знаела какво ще ядеш днес че не си знаела какво ще правиш утре че все още не си се била научила да … Продължете да четете След есента ще дойде пролет
Последното стихотворение
Прощавам тиугасналото ти небеочите типресъхнали от чаканеомачканите ризичашата в ръката тикоято стиснал си така че понякога ми се приисква да съм чашаПрощавам тиотровената ти душаустата тисмъртта която жадувашкато любовница такаче понякогами се приисквада съм смъртПрощавам сиугасналото си небедушата сиизтръпнала от чакане безсмислената си тъгаустата сикогато я отварямза да ти кажа ченищо вечене есъщото
La musica del mio cuore
Un jour, mes pleurs …Même s’ils ne sont pas des violons Te suffiront Pour inonder la Terre… Tu sais, salaud, parfois J’entends encore ces violons Me parvenir de loin D’un autre là-bas inconnu Trop éloigné, trop étranger Trop imprégné de Toi Pour que j’arrive À t'oublier Tu le connais, ce film ancien en noir et … Продължете да четете La musica del mio cuore
Yin-Yang
Ta peau Qui a la couleur du lointain L’odeur du mystère Le goût de l’inconnu A fleur de peau Si beau, si beau Que l’on en pleure Défense d’y goûter Défense d’y toucher Ne serait-ce Qu’avec une fleur
Le chant de la Sirène
Ne parle pas Reste sur ton lointain rocher De sirène Me chanter des chansons Dont je ne pige Rien Ne pas connaître ton nom Ne pas percer ton univers N'est-ce pas cela La plus belle Des unions... ?
