ако ме попиташ къде избяга времето ни ще ти кажа в очите на дъщеря ми в сметки за плащане в сметки за разчистване в непосилни за носене карми в отлагане за утре на днешното вчера в отлагане за вчера на утрешната болка сега стоя на ръба на света и вече не плача защото не мога … Продължете да четете Ако ме попиташ

"Всичко, което не е дадено, е изгубено" И ето давам ти ги всичките си пясъчни замъци непристъпните си зъбери на омагьосана принцеса давам ти ги пустините от чакане недоизписаните си писма пианото заспало зимен сън вече от стотици години мъртвите теменужки под прозорците давам ти ги без да искам нищо в замяна и то не … Продължете да четете Давам ти ги

Думите се промушиха през предателската дупчица на ключалката, спряха се пред мен, отекнаха в ушите ми, но аз не ги чух. Или поне не помня да съм ги чувал. Помня само смисъла, който се заби в мозъка ми като трън, загърчи се като пиявица и остана там. Звукът, думите, всички те сякаш останаха от другата … Продължете да четете Човекът, който трябваше да умре

Тик-так. Тик-так. Wake me up before You go, go…Събуждане. Добре познатата мелодия на телефона. Мирис на кафе, препечени филийки с масло и конфитюр. Една бучка захар. Хайде две. Тик-так. Сините джинси. Не, черните. Дрехите – втора кожа – която ме предпазва от очите на света. Излизам на спирката. Студено е. Дъхът ми е сиво-бял като … Продължете да четете Събуждане

„Верният път е натам” От известно време осъзнавам, че притежавам свръхестествени способности – мога да разговарям с билбордове. Докато стоя на спирката, чакайки автобуса, затварям очи и задавам въпрос. Отварям очи, оставям погледа си да се рее, докато бъде привлечен от дума или изречение, разположени в непосредствена близост. И получавам отговор. Пролет е. Бадемовите дръвчета … Продължете да четете Розов монохром

„Ако ме притежаваш, ще притежаваш всичко. Но твоят живот ще ми принадлежи. Бог е пожелал така. Пожелай и желанията ти ще бъдат изпълнени. Но съобразявай желанията си с живота си. Той е тук. При всяко желание аз ще намалявам както твоите дни.  Желаеш ли ме...?” Балзак, „Шагренова кожа” - Защо си дошъл при мене? – … Продължете да четете Окото на мухата

„Всички слънчеви системи заедно създават поредната вселена и така можем да продължим до безкрай, докато остане само едно живо същество, съставено от милиарди и милиарди други живи същества...” Из „Петото споразумение. Толтекска книга на мъдростта” В този ден Никрон беше необичайно щастлив. Днес щеше да се случи нещо специално. На всеки две хиляди петстотин тридесет … Продължете да четете Среща с Гая

- Отказвам да тръгна! – нагло изсъска току-що починалият прокурор и в потвърждение на думите си размаха кльощавия си юмрук пред лицето му. Тънките му червеникави мустачки чак потрепериха от възмущение  – Аз съм сериозен човек със семейство и положение в обществото! Кой си ти, та да се появяваш ей така изведнъж от нищото, за … Продължете да четете Анджи