Какво ли е да се отдавашбез да те е страх от сблъсъканай-крехката струнанай-нежното падениенай-тихите сълзипрокапали след есента нида забравишкато куче да легнешда оголиш корема сида дочакаш ръкатакоято ще те прониже разпори удариили погали така че от тялото тида почнат да никнат цветя
Събуждане
безнадеждно знаеш ли какво е да не чакаш повече сто години да мълчиш и да проспиш живота си а когато най-накрая се събудиш да си брадясал остарял и сам да си се променил дотолкова че и огледалото пред теб да се уплаши ала небето над главата ти до безнадеждност да е същото
Цветето и звяра
цветето което обичаш не го заплашва опасност то и без това прекарва дните си под стъклен похлупак хубаво е да се гледаме така аз в твоето счупено огледало ти в моето и да не знаем къде свършва красавицата и къде започва звярът
Ако ме попиташ
ако ме попиташ къде избяга времето ни ще ти кажа в очите на дъщеря ми в сметки за плащане в сметки за разчистване в непосилни за носене карми в отлагане за утре на днешното вчера в отлагане за вчера на утрешната болка сега стоя на ръба на света и вече не плача защото не мога … Продължете да четете Ако ме попиташ
Давам ти ги
"Всичко, което не е дадено, е изгубено" И ето давам ти ги всичките си пясъчни замъци непристъпните си зъбери на омагьосана принцеса давам ти ги пустините от чакане недоизписаните си писма пианото заспало зимен сън вече от стотици години мъртвите теменужки под прозорците давам ти ги без да искам нищо в замяна и то не … Продължете да четете Давам ти ги
В търсене на изгубеното време
Уморяваш, уморявашс всяко ново вдишване все повечеполепвашкато пясък по пръститезабиваш секато трън в очите ми Уморяваш, уморявашнеуморнохапеш петитегризеш киткитеизцеждаш пръститеедин по единкогатоги целуваш Кога ли, кога лище се свърши пясъкътвъв пясъчното ни часовничекога ли, кога лиот целувките тище ослепеят очитеще настръхнат мислитеще ми окапят ноктите…
Вертикално
Дъждът се стича вертикалновиолетововали на пясъцина писъции на коралина консервени кутиизахарни петлетаментови бонбонии стъклени топчета Небето плачеА горе някой стърже, стържереже белите гърла на облаците мисъс струни -сини, страдивариусовииграе сис небостъргачкатастърже по мозъкапо зъболекарскичовъркав кариеситевтъква игли в къдрицитезашива им уститеда мълчатдо гробнякъде там далеч, далечотвъд ръбана дъждовните капки Памученодо бялоюмрукът му блъска, блъскаи ми рисува … Продължете да четете Вертикално
Ден ли е нощ ли е
Не ми разклащай устоите аз сама си се вграждам вече толкова години : да превъртиш ключа три пъти (да не влязат крадците) да запалиш колата (да не се палиш повече защото ти все така за всичко ужасно се палиш) да пиеш кафе да поговориш с колегите (да ти е все тая но да стоиш) Личиш ми … Продължете да четете Ден ли е нощ ли е
Апокалипсис в жълто
“Слънцето е жълтото броене наобратно, преди да избухне бомбата” Фредерик Бегбеде Краят на света ще настъпи неминуемо - като смъртта, живота, данъците, изчерпването на петрола и нещастните любови Апокалипсисът ще ни се случи но не през 2012-та (тъй щото се оказва, че по последни данни на CNRS France изчисленията на маите са нещо малко … Продължете да четете Апокалипсис в жълто
Летен следобед на Пиаца дел Аморе
(пояснение: в Рим няма такава пиаца) Тя приклекна в пясъчника, облизвайки дълбокомислено мустаците си; и, докато следобедът ухаеше на слънце, лято и тъга, на тортелини, макарони, на пица Quatro fromaggi и облаци без дъжд (беше в края на август и наблизо щъркелите се целуваха за сбогом преди да отлетят на юг), се замисли за безсмисления … Продължете да четете Летен следобед на Пиаца дел Аморе
tsvetelinamanova.com 