Не ми разклащай устоите аз сама си се вграждам вече толкова години : да превъртиш ключа три пъти (да не влязат крадците) да запалиш колата (да не се палиш повече защото ти все така за всичко ужасно се палиш)   да пиеш кафе да поговориш с колегите (да ти е все тая но да стоиш) Личиш ми … Продължете да четете Ден ли е нощ ли е

  “Слънцето е жълтото броене наобратно, преди да избухне бомбата” Фредерик Бегбеде Краят на света ще настъпи неминуемо - като смъртта, живота, данъците, изчерпването на петрола и нещастните любови Апокалипсисът ще ни се случи но не през 2012-та (тъй щото се оказва, че по последни данни на CNRS France изчисленията на маите са нещо малко … Продължете да четете Апокалипсис в жълто

(пояснение: в Рим няма такава пиаца) Тя приклекна в пясъчника, облизвайки дълбокомислено мустаците си; и, докато следобедът ухаеше на слънце, лято и тъга, на тортелини, макарони, на пица Quatro fromaggi и облаци без дъжд (беше в края на август и наблизо щъркелите се целуваха за сбогом преди да отлетят на юг), се замисли за безсмисления … Продължете да четете Летен следобед на Пиаца дел Аморе

Двата куфара се спънаха, изкрещяха... ...И се разминаха... Там, където отиваш, климатът бил океански имало вятър и температурите през лятото рядко достигали повече от 30 градуса по Андерс Ван Целзий някъде там на ръба на света, където годишната плувиометрия не надвишавала 800 милиметра, знам, че ще бъдеш добре ... Казват, че транспортът функционирал безотказно жените … Продължете да четете Трансконтинентално стихотворение

Не си ми никакво стихотворение лъжа, обречена на папие-маше безлични драсканици по платното, разпнато на пода в стаята толкова бяло, че понякога ти иде просто да (се гръмнеш) плачеш плачеш плачеш но замълчи за да те нарисувам ще ми трябва (напалм и дупка в мозъка) да изгоря платното си до съвършенство до побеляване до абсолютно … Продължете да четете Никакво стихотворение

„Moonlight sonata is the Moon itself” Оглушах от чакане освирепях от дишане не се намери кой и как да ме разплаче до разпадане отдавна вече не съм ничия цигулка пианото мълчи с разбити зъби след зловещ побой и с изкорубена усмивка изстиват на перваза часовниците-мигове с неравномерен пулс с увяхнал дъх на роза от хербарий … Продължете да четете Лунната соната

Това тяло, посърнало като ограбена църква с изтръгнати очи и с безсрамно разкрачени пред погледа на изгрева прозорци където през детеродния канал на Времето бавно и неумолимо се проточва неизживяната надежда за докосване – като далечен спомен за жена с натежали от липов цвят рамене и с клепачи подпухнали от чакане   Тоя бордей от … Продължете да четете Тригонометрия на душата

Няма устни; има само метафори има го само онова статично поклащане на тъжно-кривия му профил; само онази съвършена несферична назъбеност и липса на звуци, от която понякога почти те заболява ухото и тежестта която сякаш съществува единствено за да се подиграе с гравитацията само онзи вековен мъх по дупчиците кухият варовик, оронил зъбчетата няма устни, … Продължете да четете Когато камъкът

Събуждам се в леглото на убиец – с буца в стомаха си и с кръв по пръстите и няма смисъл да се крия в шепите си да избягвам лустрото на светлината, да се заравям под чаршафите още потръпващи от скорошен екстаз утрото е по-мъдро от деня но само когато устните ми търсят жертва когато бедрата … Продължете да четете Сънят на богомолката

И в най-тясната лудостще ти намеря прозорчесамо не ме затваряйв главата на притежателя й Пълнолуниее. Ще крещядишай дълбоко че да не събудиш чудовищетодето дреме скрито в гардеробаПаякът дращи, дращи, ще те докопапротегнати ръце са алвеолитена сгърчените ти от ужас дробовеубиецът заспа в леглото, гушнал куклатамамо, мамо, ще мога лида счупя утре лекичко главата йда видя, … Продължете да четете Арахнофобия