Прощавам тиугасналото ти небеочите типресъхнали от чаканеомачканите ризичашата в ръката тикоято стиснал си така че понякога ми се приисква да съм чашаПрощавам тиотровената ти душаустата тисмъртта която жадувашкато любовница такаче понякогами се приисквада съм смъртПрощавам сиугасналото си небедушата сиизтръпнала от чакане безсмислената си тъгаустата сикогато я отварямза да ти кажа ченищо вечене есъщото

Дадено ти еда се съмнявашв истинносттана всеки слънчев лъч,да обиколиш светаза да си спомниш,че онова, което чакаш,се намира зад гърба ти,че онова, което търсиш,винаги ще търси теб.

Ще заговориши земята пак ще се тресенебето пак ще плачесветът ми пак ще серазпада ли разпадаЩе биде пак онази светлинакоято ослепявас която малката кибритопродавачканощем пали клечките сиЩе биде пак онази тишинав безгласния ми лист хартияи онова изтъркано клишещастиекоето винаги го имасамо в приказките

Какво ли е да се отдавашбез да те е страх от сблъсъканай-крехката струнанай-нежното падениенай-тихите сълзипрокапали след есента нида забравишкато куче да легнешда оголиш корема сида дочакаш ръкатакоято ще те прониже разпори удариили погали така че от тялото тида почнат да никнат цветя

безнадеждно знаеш ли какво е да не чакаш повече сто години да мълчиш и да проспиш живота си а когато най-накрая се събудиш да си брадясал остарял и сам да си се променил дотолкова че и огледалото пред теб да се уплаши ала небето над главата ти до безнадеждност да е същото

цветето което обичаш не го заплашва опасност то и без това прекарва дните си под стъклен похлупак хубаво е да се гледаме така аз в твоето счупено огледало ти в моето и да не знаем къде свършва красавицата и къде започва звярът

ако ме попиташ къде избяга времето ни ще ти кажа в очите на дъщеря ми в сметки за плащане в сметки за разчистване в непосилни за носене карми в отлагане за утре на днешното вчера в отлагане за вчера на утрешната болка сега стоя на ръба на света и вече не плача защото не мога … Продължете да четете Ако ме попиташ

"Всичко, което не е дадено, е изгубено" И ето давам ти ги всичките си пясъчни замъци непристъпните си зъбери на омагьосана принцеса давам ти ги пустините от чакане недоизписаните си писма пианото заспало зимен сън вече от стотици години мъртвите теменужки под прозорците давам ти ги без да искам нищо в замяна и то не … Продължете да четете Давам ти ги