Двата куфара се спънаха, изкрещяха... ...И се разминаха... Там, където отиваш, климатът бил океански имало вятър и температурите през лятото рядко достигали повече от 30 градуса по Андерс Ван Целзий някъде там на ръба на света, където годишната плувиометрия не надвишавала 800 милиметра, знам, че ще бъдеш добре ... Казват, че транспортът функционирал безотказно жените … Продължете да четете Трансконтинентално стихотворение

Не си ми никакво стихотворение лъжа, обречена на папие-маше безлични драсканици по платното, разпнато на пода в стаята толкова бяло, че понякога ти иде просто да (се гръмнеш) плачеш плачеш плачеш но замълчи за да те нарисувам ще ми трябва (напалм и дупка в мозъка) да изгоря платното си до съвършенство до побеляване до абсолютно … Продължете да четете Никакво стихотворение

„Moonlight sonata is the Moon itself” Оглушах от чакане освирепях от дишане не се намери кой и как да ме разплаче до разпадане отдавна вече не съм ничия цигулка пианото мълчи с разбити зъби след зловещ побой и с изкорубена усмивка изстиват на перваза часовниците-мигове с неравномерен пулс с увяхнал дъх на роза от хербарий … Продължете да четете Лунната соната

Това тяло, посърнало като ограбена църква с изтръгнати очи и с безсрамно разкрачени пред погледа на изгрева прозорци където през детеродния канал на Времето бавно и неумолимо се проточва неизживяната надежда за докосване – като далечен спомен за жена с натежали от липов цвят рамене и с клепачи подпухнали от чакане   Тоя бордей от … Продължете да четете Тригонометрия на душата

Няма устни; има само метафори има го само онова статично поклащане на тъжно-кривия му профил; само онази съвършена несферична назъбеност и липса на звуци, от която понякога почти те заболява ухото и тежестта която сякаш съществува единствено за да се подиграе с гравитацията само онзи вековен мъх по дупчиците кухият варовик, оронил зъбчетата няма устни, … Продължете да четете Когато камъкът

Събуждам се в леглото на убиец – с буца в стомаха си и с кръв по пръстите и няма смисъл да се крия в шепите си да избягвам лустрото на светлината, да се заравям под чаршафите още потръпващи от скорошен екстаз утрото е по-мъдро от деня но само когато устните ми търсят жертва когато бедрата … Продължете да четете Сънят на богомолката

И в най-тясната лудостще ти намеря прозорчесамо не ме затваряйв главата на притежателя й Пълнолуниее. Ще крещядишай дълбоко че да не събудиш чудовищетодето дреме скрито в гардеробаПаякът дращи, дращи, ще те докопапротегнати ръце са алвеолитена сгърчените ти от ужас дробовеубиецът заспа в леглото, гушнал куклатамамо, мамо, ще мога лида счупя утре лекичко главата йда видя, … Продължете да четете Арахнофобия