Аз трябва
да се изправя
да събера перата си
да ги пришия
към пречупените си криле

Да не лежа повече
на тези релси
на тази гара
където вече даже и лястовиците
отказват да свиват гнезда

В очакване нещо да ме погали
нещо да ме удари
нещо да ме прегази

Успокояващо е да осъзная
че занапред нищо вече
няма да ме разтърсва
нищо вече няма да ме опиянява
няма да ме разпилява
да раздира нощите ми
с писъците си

Успокояващо е да знам че
времето е спряло
отминал е вече
последният влак