Речено е и наречено –

пътищата ще се пресекат,

ала дърво, веднъж посечено,

не разцъфва втори път.

И от Реброто му си била създадена,

но после цял живот ще стискаш огъня му

зад ребрата си.

Ще си окото на Бурята,

когато се наложи да браниш огнището си,

Вълчица – когато с нокти и зъби защитаваш децата си,

Сянка – когато някой попари с нелюбов душата ти,

и писък в гърлото, когато косите ти окапят

с първия порив на есента,

а светът забрави, че те е имало.

И пепел ще се стича по бузите ти,

но никой няма да я вижда,

от пепелта ти ще се ражда Светлина.

Ще бъдеш всички лица,

всички сезони, всички епохи

и ще се наричаш Жена.