Хилде се беше родила в град Гера, разположен в източната част на провинция Тюрингия, Централна Германия. Майка й била счетоводител, а баща й адвокат. И двамата били много набожни и още от най-ранна възраст записали дъщеричката си в местното католическо училище и вечер преди да започнат да се хранят, тримата заедно рецитирали „Отче наш”. Хилде … Продължете да четете Глава осма : Страната в която вълните танцуват

Христина знаеше, че е осиновена и никога не беше съжалявала за това. Истинската й майка я беше изоставила в дом за сираци по причини, които й бяха неизвестни. Истинският й баща може би дори не знаеше за нейното съществуване. Втората й майка я беше изоставила, за да замине за Канада. Беше я зарязала, защото не … Продължете да четете Глава седма : Хилде

Христина научи какво е любов още когато беше на седем. Една вечер докато плачеше сама в леглото си, защото беше гладна и жадна, защото й беше студено до смърт и защото се беше напишкала, а нямаше кой да я погледне, измие и преоблече, вторият й баща, който спеше в другата стая, се събуди, дотътри се … Продължете да четете Глава шеста : Христина

“Лия, мисля, че те обичам.” Точно три години след първия си опит да разкрие чувствата си, Ева гледаше напрегнато как красивите, лазурносини очи на Лия се разширяват, а цветът им се променя от теменужено, през аквамарин, до тюркоазено. После смущението я завладя и накара лицето й да стане мораво, докато хапеше до кръв кораловите си … Продължете да четете Глава пета : Лия

Ева продължи да се упражнява с търпението на вол и с упорството на муле. Вечер след като се върнеше от училище, тя се затваряше в банята и заставаше над тоалетната чиния – права, с присвити колене и с леко разкрачени крака. Откри, че когато не носеше бельо, й беше сравнително по-лесно да пишка по този … Продължете да четете Глава четвърта : Като момичетата

Един ден, докато играеше с момчетата от квартала, се случи нещо, което щеше да промени живота на Ева завинаги. Играеха заедно на топчета, когато Иво изведнъж стана и каза, че му се ходело по нужда. Той се обърна с гръб към останалите, разкопча ципа на панталоните си и най-спокойно се изпика върху стената на трансформатора … Продължете да четете Глава трета : Като момчетата

Ева беше на десет, когато разбра, че не е като останалите момиченца от нейния клас. По онова време съученичките й се движеха по двойки, а в края на седмицата често разменяха една с друга куклите барби, закуските, панделките и фибичките си. Те преписваха една от друга домашните в междучасията, плезеха се, когато момчетата ги заговаряха … Продължете да четете Глава втора : Ева

Ева плати на шофьора, отвори вратата и слезе от таксито. Нарочно не помоли човека, който караше колата, да й помогне с багажа, а и той не си даде труд да й предложи услугите си – беше твърде зает да брои монетите от по десет, двадесет и петдесет стотинки, които беше изсипала в шепата му. Броячът … Продължете да четете Глава първа : Две писма

– Защо...? Когато Лилит отвори очи, светлината на слънцето вече си беше отишла. Или може би още не беше се появила. Беше или твърде късно, или твърде рано, трудно беше да се определи със сигурност. Първото нещо, което почувства, беше тежестта на Оковите. Второто – миризмата на кръвта. Вдигна очи нагоре и внезапно разбра. Адам … Продължете да четете Пролог

Едно Приплъзвам се, вибрирайки, в някакъв бавен, нестихващ каданс. Смътно си спомням как започна всичко. С вакуум, който ме всмука към центъра на себе си. С песен, която ме залюля в прегръдките си и ми обеща, че светлината, от която произлизам, няма да ме изостави никога. Без да искам, разбирам абсолютно всичко. Дори не ми е нужно да задам … Продължете да четете Дневникът на Ембриона