"...От Първия ангел огън беше хвърлен върху Земята, дъжд от камъни и кръв, и Земята беше изгорена..." Тази нощ точно в 3ч05огнена ракета раздра небетона двеа прозорците дълго звънтяхакато мечове извадениот ножниците сиПомня само как си казахако е свършекът на всичкозаклевам сеще стана и ще бягамкато онези от филмитекоито бягат под дъждакато последните глупациза да … Продължете да четете Постапокалиптично

Да дойде пощадатада развее знамената сида ми припомниче моето име не е Подчинениеи че пъпът ми е бил хвърлен на пътДа дойде ударакойто ще събуди бурята миот унищожението на светада създам най-красивите си цветяДа дойде ножакойто ще посече трънитекоито задушиха устата микогато виках за пощадатаи никой никогане идваше

Eдин ключ ми е останаледин ключ ще ти дамедин ключ ще ти дамза вратата на ВселенатаЕдин ключ ще ти дамза вратата на Вселенатада я отворишкато ми дойде времетоЕдин ключ ще ти дамза вратата на Вселенатада внимаваш къде ще го скриешзащото аз на друг не съм го давалаАз за един живот веднъж ще ти се дамза … Продължете да четете Един ключ ще ти дам за вратата на Вселената

Обвинявам...за всеки пъткогато си ме сринал на коленеза всеки пъткогато твоята истинане е била мояза всеки пъткогато съм се почувстваланедостойназа светлината на очите тиОбвинявам...за всеки пъткогато сърцето ми е било огънкогато кожата ми е била цветеа ти си ме разбилна пепелСега върви сида покоряваш други вселенис всичките си бомби, с всички клади, с всичките ужасивърви … Продължете да четете Има време за любов има време за война

#втишинатанавятъра2-ро място и грамота в раздел "Поезия"🙂Честито на всички участници!👍......................................................Сто години чаканеа ти си все същатабезпощадна тишинакоято мълчикоято крещикоято задушаваобрулваш лъжите мипреди ощеда съм ги прошепналаСто години чаканеа аз пиша все същите думикато прах по вятърасякаш може да се върнеминалотода се каженедоизказанотода се изживеепропуснатото…кажи ми как се пишат думикогато някой е обрулил с мълчаниедушата ти

Зората ще се вдигне кървавакървава като сърцето микато всичко онова което пазякато в гробДа си погробен значи да мълчиш пред очеваднотода си погробен значи да си роб на навикана всички онези какво ще си кажат хоратахората които винаги казватединствено най-безпощадното

Не бой се няма да те доближа остави ме само да се стопля на сиянието ти не вярвам в бабини деветини и в предсказания за щастие случайните срещи се случват само на страхливците веднъж на сто луни веднъж на сто слънца веднъж на сто живота когато даже и на Вселената ѝ е писнало да чака

Деца играят с топка в пясъчника а топката им пада в пясъка но не отскача към небето децата гледат облаците смучат захарни петлета питат защо топката им не полита към небето Кой ще им каже че не е топка а светът който един ден ще легне върху раменете им ще строши гръбнака им в челичената … Продължете да четете Деца играят с топка в пясъчника

На кой му пука че след всичките тези години ти все още си оставаш дъщеря на страха си че животът ти нямал смисъл че никой истински не бил те наобичал че не си знаела какво ще ядеш днес че не си знаела какво ще правиш утре че все още не си се била научила да … Продължете да четете След есента ще дойде пролет

Ще заговориши земята пак ще се тресенебето пак ще плачесветът ми пак ще серазпада ли разпадаЩе биде пак онази светлинакоято ослепявас която малката кибритопродавачканощем пали клечките сиЩе биде пак онази тишинав безгласния ми лист хартияи онова изтъркано клишещастиекоето винаги го имасамо в приказките